ЗАГЛУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. 1. Приспособление, което служи за притъпяване на произвежданите от някакъв механизъм звукове или шумове; глушител. – Стойте... – изкрещява Младенов. Но в тоя миг се чуват четири тъпи изстрела на пистолет, снабден със заглушител. Б. Райнов, ГН, 188. Много моторни средства нямат заглушители и вдигат много шум.
2. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на някаква машина; амортизатор. Към сеизмографа са прикрепени амортизатори или заглушители, които задържат собствените люления на махалото. М. Несторова, ДЗК, 32-33.