ЗАГЛЪ̀БВАМ, -аш, несв.; заглъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Потъвам, затъвам; заглъзвам, заглъбявам. Струваше му се, че е заглъбнал в непроходимата селска кал и тъне по-дълбоко, все по-дълбоко... Елин Пелин, Съч. I, 142. Заглъбва все по-дълбоко в усоите. Следите я въвличат все по-навътре в планинските гънки. Бл. Димитрова, Лав., 15. ● Обр. Тя заглъбна в размисли. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 155.