ЗАГЛЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; заглъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За звук, шум, глас, мелодия и под. – постепенно намалявам силата си, докато престана да се чувам; стихвам. По пътя над воденицата за към селото заглъхна шумен смях и говор на жътвари. Елин Пелин, Съч. I, 80-81. Залез зад една дъбова гора. Прахът след каруците се златее. В далечината заглъхна гайда като звън на пчела. А. Каралийчев, ПГ, 181. Смрачаваше се. Гората, полето, пътищата опустяваха. Заглъхваше всякакъв шум. К. Ламбрев, СП, 176. Тропотът от копитата на конете заглъхваше в напластената шума. Ст. Загорчинов, ДП, 59.
2. За селище, улица, сграда и под. – изпадам временно в пълна тишина и покой; притихвам, замирам1. Влакът пак изписка и замина. Гората пак опустя, заглъхна. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. От този ден Юрталановият дом съвсем заглъхна, жените шетаха мълчаливи, срещаха се и се разминаваха като неми. Г. Караславов, С, 156. Площадът заглъхна в очакване, като че на него не бяха събрани с хиляди хора, а някакви бездушни същества, неспособни да говорят и да дишат. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. Под нежний лъх на вечер ароматна, / заглъхват в мир простори необятни. Д. Дебелянов, С 1946, 65. // Прен. Обезлюдявам се и изпадам в тишина, покой и забрава; замирам1. Отдавна са заглъхнали стройните джамии, пропаднали са тънките бели минарета, пред които през 1682 година е стоял в почуда пътешественикът Бенгалия. А. Каралийчев, ПГ, 193. След обира на турската сватба славата на Богдана се разнесе из цяло Одринско. Пътищата се затвориха, равнината заглъхна, небето се начумери. К. Петканов, Х, 143. Къщата на хаджи Андрея беше заглъхнала и полумъртва. В. Геновска, СГ, 135.
3. За уши – преставам да чувам, загубвам за момент слуха си. От шума ушите тъй бучаха и заглъхнаха, че не се чуваха дори най-близките викове на хората. П. Славински, ПЩ, 366. Слизаме доста рязко. Ушите заглъхват. Г. Караславов, Избр. съч. III, 367.
4. Прен. За слух, мълва и под. – отшумявам, забравям се. Мълвата пламна с нова сила и заглъхна чак когато срещу Желязко Жанков беше заведено дело. Г. Караславов, СИ, 184-185. Отделните епизоди се забравят почти, прочутите имена заглъхват в паметта на поколенията. Й. Йовков, Разк. III, 85. Дори човекът от статистиката не говореше вече за това, за което бе тръгнал, не споменаваха нищо и другите и всички знаеха, че и това преброяване ще заглъхне, както бяха трещели и заглъхнали толкова бури над тяхното село. Г. Мишев, ЕП, 98.
5. Прен. За чувство, мисъл – постепенно затихвам, отмирам. Мъката на Спаска сама се оттече, прошумя и заглъхна. М. Марчевски, П, 196. Тази омраза не заглъхваше с течение на времето, а се усилваше. Ст. Марков, ДБ, 16. А грамадата расте сè / неусетно, тайно / .. / Че сюрмашки сълзи клети / лесно не изсъхват, / злите спомени в душата / скоро не заглъхват... Ив. Вазов, Съч. IV, 36.
6. Обикн. с предл. в. Обраствам, обикн. с бурени, трева. Градината е голяма. В дъното една тясна, еднокрила врата почти цяла е заглъхнала във висок бурен. Й. Йовков, ПГ, 215-216. Саи, хамбари, яхъри, всичко това разнебитено и полуразрушено, заглъхнало в бъзе, коприва и бучиниш. Й. Йовков, ПК, 144. Ще мине време, гроб сирашки / в заглъхнал бурен ще заглъхне. П. К. Яворов, С, 54.
7. Прен. Преставам да се развивам духовно или прекратявам дейността си поради неблагоприятната среда, в която се намирам. Ние, овчарите, хептен заглъхнахме по чукарите. Не можеш да видиш жива душа, две думи да размениш. Кр. Григоров, ПЧ, 130. Навсякъде бяха възобновени стари комитети, заглъхнали след обесването на Левски. Д. Марчевски, ДВ, 118. Така гласът на купчината идеалисти от сърцето на Русия, отправян към „родолюбивите“ сънародници, остава въпреки надеждите на редактора „глас вопиющаго в пустине“ и „Братски труд“ заглъхва незабелязан и неоплакан всред тревогите, в които е живял тогава българският народ. М. Арнаудов, БКД, 43. Духът в самотност зрей; талант за именитост жеден / заглъхва в зависти, вражди и свади. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.