ЗАГЛЪ̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от заглъхвам. Ала щом пуснеше учениците си да си вървят, заедно със заглъхването на последните детски гласове над площадката лягаше тишина, глуха, неподвижна. Д. Талев, И, 414-415.