ЗАГНЕЗДЯ̀ВАНЕ ср. 1. Остар. Отгл. същ. от загнездявам и от загнездявам се; загнездване, загнездяне, вгнездване, вгнездяне, вгнездяване. Считат настъпилата реакция на тялото след загнездяването на микроби в някоя тъкан като защита на тялото, като проява на вложените в тъканите от природата защитни средства. БЖ, 1926, кн. 7 [еа].

2. Спец. Правене на гнезда от птиците; гнездене. Любопитно беше представянето на изработените от Николай Тодоров макети на черен лешояд, които ще бъдат поставени на подходящи места сред природата, за да стимулират загнездяването на лешоядите в България. Гора, 2010, бр. 8 [еа]. Достатъчно е да се осигурят условия за загнездяване на полезните птици в застрашените райони и няколко седмици след това от мишките не остава и следа. НТМ, 1962, кн. 10, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)