ЗАГНЍВАНЕ ср. Отгл. същ. от загнивам. – И друго има, господин Златев – подзе пак работникът. – В няколко бали намерихме посипана сол. Солта задържа влагата и всякое зрънце става огнище на загниване. Х. Русев, ПС, 103. „Дайте ни зрелища и хляб, хляб и зрелища!“ – викаше римската тълпа на своите управници в онази епоха на разврата, в която Римската империя произнесе своята присъда на загниване. СН, 1906, бр. 32, 3.