ЗАГНЍЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от загния като прил. 1. Който е прогнил, изгнил, който е станал гнил. Той [кълвачът] пробиваше загнилите стъбла на дърветата и с дългия си език вадеше оттам разни червейчета и личинки. Ем. Станев, ПГВ, 111.
2. Прен. Който е в разложение, упадък. – Ние имаме възможност да се върнем винаги в света, срещу който се борим. Нещо неуловимо и покварено в душите ни продължава да ни свързва още с него... И това е носталгията към спокойствието, към удобствата му, към лукса и загнилата му красота. Д. Димов, Т, 225.