ЗАГОВА̀РВАМ, -аш, несв. (диал.); заговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Заговарям1, заговорвам. Все хубави хора [дюкянджиите] – пременени, засмени и гърлести. И всички пресрещаха и заговарваха дядо му като най-стар приятел. О. Василев, ЖБ, 81. И наистина, защо Хрельо, който преди така много ме обичаше, стана сега толкова зъл към мене? Но да го запитам, не смеех: боях се да не го настроя още повече срещу себе си. А и той не ме заговарваше. Ст. Чилингиров, ХНН, 62.