ЗА̀ГОВЕЗНИ само мн. Денят, в който по християнския църковен обичай се яде за последен път блажно преди пости. Сега е заговезни. Сега хората се прощават, прегръщат се и се целуват... Й. Йовков, СЛ, 29. С маскарадни шествия и музики, с хорà и повсеместна веселба русенци празнуват заговезни. Д. Казасов, ВП, 135. Една вечер – на едни заговезни – отидохме с учителката у брата ми, за да заговеем заедно. Л. Стоянов, СбАСЕП, 310. Великденски заговезни. Коледни заговезни. Петрови заговезни.
◊ Месни заговезни. Неделята, осем седмици преди Великден, когато за последен път се яде месо, месни ястия, преди началото на Великия пост. Сирни заговезни. Неделята, седем седмици преди Великден, когато по време на вечерята се събира родът и по-младите искат прошка от по-възрастните, за последен път се ядат месни продукти и се слага начало на Великденските (най-продължителните) пости; поклади.