ЗА̀ГОВОР м. 1. Тайно уговаряне, споразумение между ограничен кръг хора за дейност против някого или нещо, обикн. за постигане на някакви политически цели; съзаклятие. – Чух, отче Серафиме, че Годеслав събирал в кулата си тая нощ съзаклетници против мене [Ивайло]. Правят пак някакъв заговор. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 48. Сръбският държавен преврат не е работа само на военните. В заговора, очевидно, са вземали участие и граждански държавни мъже; само с това предположение може да се обясни бързото и лесното съставяне на временното правителство след преврата. СлГ, 1904, кн. 1, 22. – Напред ти загатнах, че край нашия град има укрито оръжие. – Но защо трябваше толкова дълго предисловие. – Защото е заговор и трябва да пазим тайна. Ем. Станев, ИК I и II, 224-225.
2. Диал. Сговаряне, уговаряне, уговорка (Н. Геров, РБЯ).