ЗАГОВÒРВАМ, -аш, несв. (разг.); заговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Заговарям1. Младенов заговорва за младата и надеждна гвардия от борци, чийто представител е покойният, а също за подвига, героизма и саможертвата. Ив. Димов, АИДЖ, 126. Той се трогва от съдбата на едно бедно момиченце; у него заговорва човешко чувство, състрадание. Лит. ХI кл, 124. заговорва се, заговори се безл. По това време Славейков води борба с чорбаджиите, които се отнасят враждебно към станалото въстание [Априлското] и към една евентуална руско-турска война, за каквато се заговорва. Лит. ХI кл, 22.