ЗАГОВÒРНИК, мн. -ци, м. Участник в заговор; съзаклятник. Младите синове на кавхана се изправиха пред него и му стиснаха един след друг десницата. – Бъди готов! Наточи си меча!.. След тия думи заговорницте пъргаво се метнаха на белите си коне и удариха надоле. А. Каралийчев, В, 110. А в същата онази нощ Пресиам бе далеко: в Дебелт той свикваше на клетва и завера заговорници – да свалят от престол цар Петра и да качат брат му. Н. Райнов, КЦ, 107. – Аз искам да знам какви размери е имал бунтът? Колко привърженици са имали заговорниците? В. Геновска, СГ, 539.