ЗАГОВÒРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Правя, уреждам, организирам заговор; заговарям2. – Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат – трябва ли да ги награждаваме за такава дейност? А. Гуляшки, ЗР, 252. А как живеят другите хора, какво правят? Дали и те не заговорничат срещу него? Да, и те заговорничат! К. Калчев, ЖП, 105. заговорничи се безл. В стаите на хотела се бистреше политика, крояха се интриги, заговорничеше се против Каравеловото правителство. В. Геновска, СГ, 462.