ЗАГÒРЕ, мн. няма, ср. Диал. Място или област, които се намират зад, отвъд някоя планина. Яна биле брала / на Софийско поле, / на рамно загоре. Нар. пес., СбНУ Х, 60. Ка ги зачу Ени майка / .. / Ени майка, Стани баща, / те и каил не станале, / ами Стана ожениа, / горе, горе, на загоре. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 148.