ЗАГОРЕЩÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от загорещя като прил. Който е станал горещ; сгорещен, нагорещен. Кондовица донесе загорещена керемида и я постави на краката на болния. Д. Немиров, Б, 222. Рада се изправи до прозореца и си наблегна до стъклото загорещеното лице. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 78.