ЗАГÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. Който се намира или живее в Загоре, който е от Загоре (област на юг от Стара планина в Старозагорско, Ямболско и Сливенско). Това бяха петима селяни от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия. Елин Пелин, Съч. I, 7.
2. Присъщ, свойствен на загорец и Загоре. Аз нося сърце юнашко, / глас имам меден, загорски. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Какви са жални загорските ви песни – а като ги запееш и сама жалба се топи в гласа ти. П. Тодоров, Събр. пр II, 189. Загорска носия.