ЗАГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загоря̀л, -а, -о, мн. загорèли, св., непрех. Започвам да горя1; загарям1. Лицата се проясняваха, очите загоряваха. Й. Йовков, Ж 1945, 17.
ЗАГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Започвам да горя2; загарям2. Дървата ги загорихме още от октомври, че да видим дали ще ни изкарат до пролетта. загорявам се, загоря се страд.
ЗАГОРЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загоря̀л, -а, -о, мн. загорèли, св., непрех. Загарям3. Нужно е гроздоветe да бъдат обръщани всеки 24 часа по веднъж. Не се ли спази това, зърната загоряват от едната страна и стават вече негодни за сухо грозде. ТОВ, 1927, бр. 97, 728. Много често, като готвеше, обичаше да разговаря и в това време месото ѝ загоряваше. Δ У тях все нещо загоряваше на печката и миришеше в стаята. Δ Залисваше се с друго и тенджерите ѝ загоряваха.
ЗАГОРЯ̀ВАМ4, -аш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Загарям4. загорявам се, загоря се страд.