ЗАГОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; загоя̀, -оѝш, мин. св. загоѝх, св., прех. Започвам да гоя, да угоявам домашно животно или птица. Загоихме свинята. След няколко месеца ще можем да ядем прясно свинско. загоявам се, загоя се страд.

ЗАГОЯ̀ВАМ СЕ несв.; загоя̀ се св., непрех. Диал. Започвам да затлъстявам, да дебелея (Н. Геров, РБЯ).

ЗАГОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; загоя̀, -оѝш, мин. св. загоѝх, св., прех. Диал. 1. Правя да заздравее, да загори (рана).

2. Прен. Успокоявам, уталожвам (душевна болка). Мехмед гледа на всичко това с разранено сърце и като че ли иска да загои вътрешната си рана, притиска сърдечно внука на гърдите. Ст. Ботьов, К (превод), 235. загоявам се, загоя се страд.

ЗАГОЯ̀ВАМ СЕ несв.; загоя̀ се св., непрех. Диал. За рана – заздравявам2, загорявам3. Раната е зела да се загоява. Н. Геров, РБЯ II, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)