ЗАГРА̀БВАМ1, -аш, несв.; загрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да грабя. Закрачи твърдо и смело, нервно заграби пълните зърна и с широк, стремителен размах ги пръскаше. Набл., 1911, кн. 4-5, 207. заграбвам се, заграбя се страд.
ЗАГРА̀БВАМ2, -аш, несв.; загрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вземам с ръка нещо бързо, изведнъж и с рязко движение; грабвам. – Печеля! – извика Тантелов, като заграби от масата петдесетте лири, които шумно се изсипаха в джоба на панталона му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 91.
2. Отнемам, нещо от някого насилствено и без право; обсебвам, присвоявам, грабвам. Често [селяните] започнаха да мърморят против Манолакя, че бил богат, че имал много земя, че бил заграбил чужди ниви и т.н. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Той нищо не мислеше да връща и така заграби още земя. Където не можеше направо да задигне от добитъка, той пращаше свои люде да искат волове или кон и никога не ги връщаше. Д. Талев, ПК, 521.
3. Прен. За мисъл или чувство – обхващам цялото съзнание; обсебвам. От прясната пръст на рова го деляха около двайсетина крачки – остатъкът от живота му. С все сила се мъчеше страхът да не заграби душата му. М. Яворски, ХСП, 182. Колкото да е била тежка, непосилна борбата, в известен смисъл тя се явявала спасителна за екзарха: заграбвала вниманието му и го спасявала от мрачни мисли. Хр. Бръзицов, НЦ, 222. Мисълта за свободата бе завладяла цялата му душа. Тя бе заграбила въображението му, всичките му чувства. П. Вежинов, ДБ, 85. заграбвам се, заграбя се страд. Как може тъй лесно да се заграби чужд имот? Д. Немиров, В, 63.