ЗАГРА̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заграбя2 като прил. 1. Който е отнет, присвоен чрез грабеж, ограбване. Турските бежанци търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225. Заграбена земя. Заграбено съкровище.
2. Като същ. заграбеното ср. Имущество, ценности, пари, които са отнети, присвоени чрез грабеж, ограбване. Някои хора не работят, а живеят от заграбеното.