ЗАГРА̀ДА1 ж. Диал. 1. Зид или плет, с който е оградено нещо; ограда. Извън заградата на гостилницата един новонасаден млад лес от акации и борчета радва погледа и обещава за в бъдеще хубава зеленина и прохладни сенки. Ив. Вазов, НР, 12. Благодарение на многото разхвърлени каменни блокове, които селяните са нацепили на стълбове, дворните загради са предимно каменни. П. Делирадев, В, 331. Сламени хижи, загради от тръни – / мяркат се около като насън. К. Христов, Избр. ст, 309.
2. Заградено място. В широката заграда бяха напластени копни от сено и шума. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 204. Чл. 258. Които волно хвъргат камъни или други твърди тела и нечистотии върху някого, в някои загради (двор) или градини, глобяват се с от шест до десет сребърни петака и се затварят от 24 часа до пет дена. Ф. Перец и др., 69.
ЗАГРА̀ДА2 ж. Остар. Заграждане1. В Софийското кметство ще се произведе търг с тайна конкуренция за заградата с железни пармаклъци в продължението на Александровската градина. С, 1888, бр. 210, 4.