ЗАГРÈБВАМ1, -аш, несв.; загребà, -èш, мин. св. загрèбах, св., прех. Започвам да греба1. Локвата стана вече блато, а блатото стана езеро, а за да не стане море, ние всички загребахме трудолюбиво с шепи водата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 181. Малката камбанка на „Сейре“ повторно заби, свирката при комина изпищя, колелото шумно загреба водата: вапорчето се отдели от скелята. Ст. Дичев, ЗС II, 86. загребвам се, загреба се страд.
ЗАГРÈБВАМ2, -аш, несв.; загребà, -èш, мин. св. загрèбах, св., непрех. 1. Започвам да греба2. Гребем здраво към средата на реката, но неизвестно защо лодката прави ляв завой и се оказва с носа си срещу течението. Загребваме здраво откъм левия борд, но движенията ни са разнопосочни и само се въртим на място. К, 1994, кн. 11, 11.
2. Започвам за плувам, като греба с ръцете си; заплувам. Вълните бясно шибаха тялото ми! Аз греба и мисля си: „О, аз имам сили, аз трябва да победа!... Ще се бора и ще победа!“... Това ми дава кураж и с нови сили загребвам към спасителния бряг. Свет., 1908, кн. 7-8, 27.
ЗАГРÈБВАМ3, -аш, несв.; загребà, -èш, мин. св. загрèбах, св., прех. 1. Черпя, вадя с шепа, съд, лъжица и под. известно количество течност или течна храна; греба1. Едни се молеха, други покриваха иконите с черги, трети загребваха с кофи водата от пода и я изливаха навън. А. Христофоров, А, 282.
2. Прех. и непрех. Вземам с шепа, съд, лопата и под. част от нещо зърнесто, полутечно или насипно; греба1. Кашата е готова и се жълтее като пясък. Още димяща, той загреба от нея с дървената лъжица. Б. Несторов, СР, 179. На горната част работеха багерите, които загребваха пръстта и я изсипваха в дековилни вагони. Сп. Кралевски, ВО, 105-106. С едрите си ръце той загребваше от размекнатата жълта земя. ЛФ, 1958, бр. 47, 4.
3. За гребло и под. – поемам и отхвърлям назад вода при гребане. Той нахлузва вкоравените от сол панталони, сваля прокъсаната риза и се бухва тежко във вълните. Ръцете му загребват дълбоко и бърже го отнасят навътре. Ат. Мандаджиев, ОШ, 31. Веслата на рибарите равномерно загребват водата, а лодките се носят плавно в спокойното море. загребвам се, загреба се страд.
ЗАГРÈБВАМ4, -аш, несв.; загребà, -èш, мин. св. загрèбах, св., прех. 1. Сел.-стоп. Събирам наесен пръстта около корените на растенията, обикн. на лозата, за да не измръзнат през зимата; загрибвам2. Противоп. отгребвам. Всички стопани не загребват ежегодно лозята си, защото считат, че лозите са достатъчно устойчиви на зимните студове. РД, 1950, бр. 306, 3. Те казват, че заравям са дума, кога нещо заровиш, без да го отравяш, а за лозята са казва загребвам, защото напролет пак са отгребват. МС, 1883, кн. 4, 33.
2. Прен. Хващам, пленявам противника си чрез обкръжаване. – Дорде да видим, и они току ни загребале. – Нашите загребаа много робе у србската война. Нар. прик., СбНУ ХIV, 197. загребвам се, загреба се страд. С този плуг може да се загребват, отгребват и орат лозята. ВН, 1961, бр. 2997, 1. Младите лозя след резитбата им трябва да се загребват леко.