ЗАГРÈБВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от загребвам3 и от загребвам се. На барабана се навива или развива според нуждата телено въже, на единия край на което е прикачена специална лопата за загребване на въглища, вар и пр. ВН, 1958, бр. 2185, 1. Хайде-де, хайде-де! – започнаха да викат те в такта на загребванията. Сякаш не по водата, а по този могъщ вик се понесе лодката на домакините. Момчетата гребяха юнашки. В. Райков, ПВ, 128.

ЗАГРÈБВАНЕ2, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от загребвам4 и от загребвам се; загрибване2. Загребване на лозята.


Източник: Речник на българския език (онлайн)