ЗАГРЕША̀ВАМ, -аш, несв.; загрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Сгрешавам, сбърквам. Гергино млада невесто, / Гергино китка гергина! – / преидох да си навадам / у ютро рамна градина. / Загреших пътьом, настъпих: / под нога, душо, увяхна... К. Христов, СК, 46. загрешавам се, загреша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)