ЗАГРЍЖВАМ, -аш, несв.; загрѝжа, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Създавам грижи на някого; разтревожвам. Тоя сняг, гдето падна толкова рано и затрупа селото, макар и на берекет, много хора загрижи, защото със снега иде и студът, а откъм дръвца тая година хората хич ги няма. Елин Пелин, Съч. IV, 240. Мисълта му отново се раздвояваше и той мислеше ту за едната, ту за другата. Това го развеселяваше, вместо да го загрижва. Й. Йовков, СЛ, 26.
2. Мисля за някого, тревожа се за него. – Защо си го загрижила толкова, ма мале? Не видиш ли, че се е метнал на дядо си Доко? Ми той по колко дена не се е връщал от другоселски сборове? Ал. Гетман, ВС, 9. загрижвам се, загрижа се страд.