ЗАГРЍЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от загрижа като прил. 1. Който изпитва тревога, притеснение, безпокойство за нещо, някого; разтревожен, притеснен. Противоп. безгрижен. Полека-лека главата ѝ се избистри. Забърза, вече загрижена, че няма да стигне навреме. М. Грубешлиева, ПП, 151. Нана Лиловица стоеше около болния, загрижена и безпокойна. Т. Влайков, Съч. II, 55. Кметò и те, и големците, отишли си всекой дома си замислени и загрижени, какво три дни да изпълнят царската повеля, къде да найдат три девойки трудни? Нар. прик., СбКШ, 7. Загрижена майка. Загрижени родители.
2. За външен вид, очи, лице и под. – който изразява тревога, безпокойство; тревожен. Мистър Уили прокара пръсти по набръчканото си чело. Черният цвят на кожата сякаш му придаваше още по-загрижен вид, изразяваше още по-дълбока угнетеност. Ал. Бабек, МЕ, 228. Загриженото лице на мъжа силно я притесни.
3. Който е изпълнен с тревога, съдържа тревога. Ще видим да предотвратим туй зло – / отвърна царят на загрижените думи [на Влад]. К. Христов, ЧБ, 168. Нещо друго, нещо ново бях открила в загрижените въпроси на жените. Л. Александрова, ИЕЩ, 180.