ЗАГРЍЖЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от загрижен. Когато се обличаха, той я заразпитва за децата, за познатите. Зад привидната студенина виждаше топлата му загриженост за дома. Х. Русев, ПЗ, 112. Никога загрижеността у артистите да създадат колкото е възможно по-художествено образите, които имат да въплътяват, не е била толкова голяма, както сега. Н. Лилиев, Съч. III, 283. Старият се обърна. Погледът му изразяваше загриженост, тревога. – Ти кога смяташ да жънеш, Маноле? Ив. Мартинов, М, 57-58.