ЗАГРЍЗВАМ, -аш, несв.; загризà, -èш, мин. св. загрѝзах, св., прех. Започвам да гриза. Като наплаши старата колкото си искаше, гърбавото клекна настрана до стената и загриза няколко сухи кори, които беше намерило вкъщи. Й. Йовков, СЛ, 137. Баща ѝ я изпрати с недоволен поглед, поклати глава и загриза мустаците си. К. Петканов, ОБ, 78. Откак пък го загриза този пусти стомах, оттогава той стана нервен, капризен, искаше да му угаждат като на дете. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 146. Старчето пак нищо не отвърна на думите на момъка, а после слабо изохка, като че го загриза скрита болест. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 192.
◊ Червей ми загризе сърцето. Разг. Започна да се мъча, да се тревожа от нещо. Отново загризал червей Мадовото сърце. Идвало му да грабне една сопа, да замлати и другарите си, и кравата. Кр. Григоров, Р, 30.