ЗАГРÒБВАМ, -аш, несв.; загрòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заравям в земята умряло животно. Стопаните, които имат свине в района на заразата от африканска чума, трябва да ги загробят доброволно. // Диал. Погребвам човек. Никола не довърши, клюмна глава и заби чело в тревата. Стоян и Тодор се наведоха над него, хванаха го под мишниците и се опитаха да го дигнат. Никола отвори очи и тихо, бавно продума: – Умирам... Загробете ме в Срем... К. Петканов, П, 35. – Няма! На никого няма да го [имота] дам! – Много ще те пита някой тебе. – Няма да им го дам! – викаше неудържимо Русаля. – Да ме убият и да ме загробят, тогава ще го вземат! П. Славински, ПЗ, 89. Стара майко Стара планина, / бродят, майко мила, в здрачина / отбор момци с кремъклии пушки. / .., / клетва дали да не бъдат роби, / да изпратят в твоите недра / враговете – там да ги загробят! О. Василев, Л, 22.
2. Прен. Разг. Погубвам, съсипвам, унищожавам. „Керанов, спи ли съвестта ти? Ти защищаваш собствените ни вагабонти. Знаеш ли, че подобни деяния ще загробят нашия свят?“ Д. Вълев, Ж, 63. Грозотията и подигравката с историята са лош пример как сами загробваме богатото си културноисторическо наследство. Д, 2015, бр. 278, 16. загробвам се, загробя се страд.
ЗАГРÒБВАМ СЕ несв.; загрòбя се св., непрех. Разг. Погубвам се, съсипвам се. Какво искаха те! Да отиде Зелие в дома на парясника и пияницата, да остави своята радост, да се загроби в чуждия дом? Д. Полянов, БВП, 92.