ЗАГРОЗЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; загрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да изглежда, да стане грозен (грозно); грозя1. Само носът ѝ, гърбав като моя, малко я загрозяваше, ала аз и него харесвах, когато се усмихнеше насреща ни с добрите си очи. К. Калчев, ПИЖ, 117. Тя можеше да бъде не хубава и още по-просто облечена, и пак нямаше да бъде по-малко прелестна сега: тя бе щастлива от любовта си, а радостта прави хубав, както скръбта и гневът загрозяват. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 10. Мезарица – старо пожарище по източния склон на връх Персенк, загрозяваше вековната смърчова гора. Н. Хайтов, ПП, 30. Стилът на Руневски е прост. Езикът му е енергичен и чист, някъде обаче той го загрозява с излишни архаизми и неуместни провинциализми. Ив. Богданов, СП, 288. Славка ѝ деца не траят, / ..; / сега й добила момиче, / а че са чуди и мае / как да му кръсти името, / че го й кръстила – Грозданка, / със име да го загрози, / дано ѝ дете живее. Нар. пес., СбГЯ, 71-72. загрозявам се, загрозя се страд. и възвр. Най-голяма оставаше грижата на младите невести и моми. Някои от тях се бяха забулили като кадъни, за да не се познава, че са млади, други бяха облекли съвсем износени руби и бяха зацапали лицата си – да се загрозят. Д. Талев, И, 588. Писателите ни от новата школа, „модернистката“, се мъчат по всеки начин да усукват фразата си. Нашият хубав, кристално ясен език се загрозява в техните писания, той става уродлив, безразборно изкълчен и тежък. Ив. Вазов, МПЧ, 63. Сократ думаше на учениците свои да се оглеждат често, а че които са красни, да залегат и да се пазят да не се загрозят с лошави работи. П. Берон, БРП, 64.
ЗАГРОЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; загрозя̀ се св., непрех. Разг. Ставам грозен; погрознявам. Колкото и да беше разсърдена, хубавото ѝ лице не можеше да се загрози. Й. Йовков, ЧКГ, 90. А пък виж на стената портрета ни / като булка със тия коси – / между грижите и не усетих / кога толкова се загрозих! Н. Марангозов, НПС, 69.
ЗАГРОЗЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; загрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Заплашвам, застрашавам, грозя2. Виновникът на нещастието, което ни загрози, беше Кяни паша. К. Величков, ПССъч. I, 74.
2. Смущавам, безпокоя някого или нещо. О человек, кажи: кой загрози / на тия самотии покоя вековечни? Ив. Вазов, Съч. III, 122. загрозявам се, загрозя се страд.