ЗАГРОМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; загромоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да громоля1. Заповядайте, господин капитан! – извика майсторът и загромоля с дървения си крак. К. Георгиев, ВНП, 44. Борис излезе напред. Ботушите му загромоляха по моста. Й. Вълчев, СКН, 544. Всяка сутрин каруците загромоляваха по калдъръма.