ЗАГРУБЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; загрубя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане нееластично, грубо (обикн. за кожа). Не се препоръчва употребата на калцинирана сода за неутрализация на хромово издъбени кожи, понеже тя действува силно и загрубява лицето на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 132. Тежкият кърски живот, пекът, оскудията са загрубили лицата, без да разрушат красотата им. Ив. Вазов, Съч. ХV, 116.
2. Прен. Диал. Правя нещо да стане грозно; загрозявам1. Здравите форми на момичетата издават мускулна сила, която не е загрубила моминската им хубост. З. Сребров, Избр. разк., 179. загрубявам се, загрубя се страд.
ЗАГРУБЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; загрубèя, -èеш, мин. св. загрубя̀х, прич. мин. св. деят. загрубя̀л, -а, -о, мн. загрубèли, св., непрех. 1. Обикн. за кожа на лице, ръце – ставам груб, грапав. Изглеждаше като истински миньор – стана по-висок, лицето му се удължи, хлътна и загрубя. Х. Русев, ПЗ, 15. Колкото по-тежка ставаше съдбата му в манастира, толкова по-здрав и силен ставаше сам той. Лицето му загрубя, тялото му заздравя. Д. Немиров, Б, 207. Нежното му лице загрубя от слънцето и вятъра.
2. Прен. Ставам груб, нечувствителен, закоравял и под. И най-нежните сърца стават по-корави от камък, и най-крехките натури загрубяват под влиянието на тоя водовъртеж, който се нарича човешки живот. Хр. Максимов, СбЗР, 48. Когато човешката душа загрубее, когато се увлече по нечисти дела или когато зажаднее за богатство, тогава животът на човека става едноличен. Ламар, ГМ, 7.