ЗАГРУБЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от загрубявам1 и от загрубявам се.
ЗАГРУБЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от загрубявам2. Първото последствие на боя е загрубяването на детската душа. Детето вече не усеща нравственото значение на наказанието. У, 1870, бр. 3, 37.