ЗАГРУБЯ̀Л, -а, -о, мн. загрубèли. Прич. мин. св. деят. от загрубея като прил. 1. За кожа на лице, ръце – който е загубил еластичност под въздействието на слънцето, вятъра, работа и др.; закоравял. Славейков изтри високото си чело и врата. Обиколи с поглед загорелите от жътвата и загрубели лица на селяните, които внимателно го слушаха, и вдигна ръка. В. Геновска, СГ, 31. Лора отказва – сбогува се. В ръката си тя усеща една остра като пила десница – загрубялата ръка на жена, която навярно върши всичко в тоя дом. М. Кремен, РЯ, 611.
2. Прен. Който е нечувствителен, закоравял, груб. Въпреки загрубялата си душа, въпреки принизеното си чувство за достойнство доктор Петрунов остана недоволен от случилото си. Й. Гешев, ВТ, 108. Това беше престъпление, което и най-загрубялата съвест няма да оправдае. Й. Йовков, Разк. III, 143.