ЗАГРУ̀ХВАМ, -аш, несв.; загру̀хам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Загрухтявам. Свините загрухат в свинарника, па по некое заквичи: квиу, квиу, квиу, а на Лило му се чини, че и них посипват с жарава, па и они квичат от болки. М. Георгиев, Избр. разк., 54-55.
2. Започвам да ям шумно (Ст. Младенов, БТР).