ЗАГРУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; загрухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загрухтя̀л, -а, -о, мн. загрухтèли, св., непрех. Започвам да грухтя. Под леглото излезе язовецът. Като загрухтя радостно, той се втурна към нас, изправи се на задните си крака и прегърна крака на своя стопанин. Ем. Станев, ЯГ, 84. От онова време, откак Чарлс Дикенс ни е разказвал своята приказка за свинята, стига да я чуем само да загрухти, за да хванем да се смеем презглава. Христом. КМ I, 49.