ЗАГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; загъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. загъ̀рнат, св., прех. 1. Завивам, покривам отвсякъде тялото на някого с дреха или завивка. Той лягаше късно, унасяше се бързо в сън и усещаше как бащата го наглеждаше и го загръщаше със скъсаната черга. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 199. Загърна детето с палтото си. // Завивам, покривам част от тялото си с дреха или завивка. Щом завалеше дъжд, мама загръщаше главата и гърба си с един прокъсан кълчищен чувал, грабваше мотика. Кр. Григоров, Н, 187. Беше доста хладно. Прибирахме краищата на мантелите и старателно загръщахме рамена и колене. Н. Попфилипов, РЛ, 46. // Обгръщам, подвивам, подгъвам дреха или част от дреха и др., така че да обвие по-плътно тялото или част от тялото. Тя навлече връхната си дреха и побягна навън. На портата я срещна остър вятър. Гунка загърна дрехата си и се впусна напред, без посока. Г. Райчев, ЗК, 184. Бодко загърна яката на якето си, защото вечерният хлад нахлуваше в пазвата му. В. Ченков, СНД, 59. Иван се усмихваше и от време на време загръщаше краищата на качулката, за да не му вее в лицето. Г. Караславов, Т, 228. ● Обр. Навлезе ли в златните класове, усети ли зноя да я загръща като бяла забрадка, блеснат белите зъби на мургавото лице и с цялата душа запява песента. А. Каменова, ХГ, 230-231.
2. Завивам, увивам предмет от всички страни, така че да се скрие изцяло; загъвам. Противоп. разгъвам. Показаха се две червени дървени свирчици, каквито се продават по панаирите. Докторът ги загърна пак в хартията и ги тури настрана. Й. Йовков, ЧКГ, 247. // Завивам, обвивам, покривам някого или нещо. Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. – Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши. А. Каралийчев, НЧ, 48. Ка излезна Марко низ тевници, / до пояс го коси загърнали, / превеза си коси през рамена, / па си пойде код цар Сулимана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 54.
3. Заграждам нещо от всички страни; обгръщам. Гигантските стени отдясно и отляво загръщаха тесния и дълбок проход. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 110.
4. Рядко. Затварям (книга, тетрадка и под.). Противоп. разгръщам. Издигна се замаен. Цял гори. / Загърна ръкописа и го скри. К. Христов, В, 127. Загърна книгата и я остави на масата.
5. Диал. Отрупвам долния край на царевица, картофи и др. с пръст; загърлям.
6. Остар. и диал. Прегръщам някого (Ал. Дювернуа, РБЯ). загръщам се, загърна се I. Страд. от загръщам. II. Възвр. от загръщам в 1 знач. Нона се загърна повече с шала и се засмя. Й. Йовков, ЧКГ, 62. Те мръзнеха също като него, загръщаха се в палтата си и мълчаха. Б. Райнов, ЧЪ, 198. Мама тутакси ме посъветва да се загърна, като метна вълнения си шал на плещите ми. К. Калчев, ПИЖ, 85. III. Взаим. от загръщам в 6 знач. Янинко дилбер хубава! / Та ние сме брат и сестра. / Двата ми се загърнаха, / живи ми се загърнаха, / а мъртви ми ги разгърнаха. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 308.