ЗАГРЯ̀ВКА, мн. загрèвки, ж. 1. За болен човек – загряване, затопляне с лечебна цел, обикн. с лекарствени средства или разтривка. Зафана и тя да кашле, па глава, па огън – и катури се, та легна. Кака Дина я гледа хубаво – загревки, чай липов. Т. Влайков, Съч. II, 286. // Само ед. Разг. Загряване, затопляне на човешкия организъм като следствие от употреба на алкохол. – Момче, я да се отбием за загрявка! – досети се той, като погледна отсреща към постройките на горското стопанство. На една от тях се виждаше червен надпис: „Пивница „Горска среща“. Т. Монов, СН, 214.
2. Само ед. Загряване, затопляне чрез движение, чрез ходене; разгрявка. Никифор неволно ускорява и подтиква приближаването ни един зад друг. Водачът съдейства за това: увлича ни в бърз, сгъстен ход за загрявка. Бл. Димитрова, Лав., 71.