ЗАГУБЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Човек, който поради неопитност, наивност или ограниченост не се ориентира добре в обстановката, не използва обстоятелствата, за да извлича полза от тях. – Аз не учих в гимназията, та тука ли ще ида при тоя загубеняк Братан да му бъда ученик. Ст. Даскалов, ЗС, 61. – Ама че е загубеняк моят мъж. Чуждите мъже направиха кариера, а той си седи все на същата служба.
– Друга форма: загубенàк.