ЗАГУ̀ГЛЯМ, -яш, несв.; загу̀гля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Рядко. Покривам главата с гугла, обикн. на ямурлук.
2. Прен. За облаци, сняг и под. – покривам нещо, обикн. възвишение, връх, и го скривам от погледа; забулвам. И вятърът скоро утихна, подкара облаците към Белмекен, загугли го с гъста мъгла. Е, 1981, бр. 1085, 3. Зиме снегът изцяло я [върха Асланската кошница] загугля, превръщайки я в бял мираж. Й. Радичков, К, 9. загуглям се, загугля се I. Страд. от загуглям. II. Възвр. от загуглям в 1 знач.