ЗАГУГУ̀КВАМ, -аш, несв.; загугу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да гугукам; загуквам. Диви гълъби загугукаха в гората и разведриха мислите му. А. Христофоров, А, 305. И бебето, което през цялото пътуване стоеше безразлично, сега изведнъж се разсмя, загугука, забълбука като весело поточе. Н. Стефанова, РП, 143.