ЗАГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; загъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. загъ̀нат, св., прех. 1. Увивам, завивам някакъв предмет в нещо така, че да се скрие изцяло; загръщам. Една част от книжата Юрталана заключи пак в сандъка, а една част загъна внимателно в стар вестник и слезе в кухнята. Г. Караславов, С, 249. Найда загъва в шарения месал питата хляб. А. Каменова, ХГ, 108. Извади сабя френгия / .. / че му очите извади / в бяла ги кърпа загъна / на царя ги тя пруоди. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 52.
2. Диал. Покривам някого с дреха или завивка, като я подгъвам отстрани; завивам, загръщам. Загъна хубаво с чергата трите си дечица. А. Каралийчев, ПС I, 141. // Подгъвам дреха или завивка, така че да обвие по-плътно тялото или част от тялото; загръщам. В стаята се втурна Нарзанов. Отдавна не е идвал – особено по туй време. – Що значи туй? – попита тя възмутена и загъна одеяло до шията. Г. Стаматов, Разк. II, 107. загъвам се, загъна се I. Страд. от загъвам. II. Възвр. от загъвам във 2 знач. Той прегледа двата си пищова, загъна се в дългия ямурлук, нахлупи качулката и излезе. Ст. Дичев, ЗС, 394. Няколко десетки от престарели сенатори и жреци не последвали другите; като се загънали в белите си тоги с жезълите в ръце, те седели неподвижно на столове на мегданя, когато неприятелят влязъл в града. Н. Михайловски, РВИ (превод), 209.