ЗАГЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; загъ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Започвам да гъгна. Минута след това се чу силен трясък и каменотрошачката се обви в бял облак. Надзирателят притича до Атанас Щерев и загъгна уплашено: – Гос...сподин... Не ги трошете... ще... ме дадат под съд... Д. Ангелов, ЖС, 318. Откъм кърмата на гемията моряк загъгна нещо неразбрано в дълъг рупор. Ст. Сивриев, ПВ, 90. Пристигна свирач на хармоника, веднага изтегли набръчкания мях и загъгна нова любовна песен. К. Петканов, В, 167. загъгвам се, загъгна се страд.