ЗАГЪ̀ЛТВАМ, -аш, несв.; загъ̀лтам, -аш, св., прех. Започвам да гълтам. Всички засърбаха шумно и загълтаха лакомо малките хлебчета. Ал. Бабек, МЕ, 123. Пое канчето с две ръце и загълта от топлото сурово мляко. Й. Йовков, АМГ, 128. Иван доведе конете до поилката. Те потопиха муцуни в прясната вода и загълтаха жадно. В. Ченков, ПС, 40. Дядо Виню хвърли наметнатото палто и се качи на вършачката, която отново забумтя, загълта снопи и забълва жито, плява и прах. ОФ, 1950, бр. 6, 4. Ние всички загълтахме жадно словата на учителя. Ив. Вазов, ИСМ, 78. загълтвам се, загълтам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)