ЗАГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; загълчà, -ѝш, мин. св. -àх, прех. и непрех. Диал. Започвам да гълча. – Елено, къде ходиш, майка, до това време? Защо не се прибираш? – ласкаво я загълча посрещналата я на портата жена. Х. Русев, ПС, 80. А това Петрунино натякване го накара да кипне и да излезе извън себе си. Той загълча, завика, закара се. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Тогава керванджиите грабнаха големите си бъкели и се натрупаха на чешмата. Загълчаха, засмяха се. Й. Йовков, СЛ, 107. Оскубахме и последния ленен блок – цели дванайсет декара! – Брав-о-о! – извикаха младежите. Възрастните одобрително загълчаха. Цв. Ангелов, ЧД, 170. загълчавам се, загълча се страд.