ЗАГЪМЖА̀ВАМ, -аш, несв.; загъмжà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започвам да гъмжа. Чуден човек е тоя Веселин! Той разказва тъй просто, че пред тебе книгата изчезва и на нейно място загъмжават хора, каквито си срещал често. СбЦГМГ, 364. От всички страни на града запъпли народ. Зачестиха виковете, загърмяха револверите, загъмжа едно въодушевено и кресливо многолюдие. С. Радев, ССБ II, 51. В неделя жените на тумби загъмжаха в селското гробище. А. Каралийчев, ПГ, 74. По тесните улици полека се заизточваха хора отвред и улицата пред клуба загъмжа като пчелен кошер. Кр. Велков, СБ, 106. Ливадите загъмжаха от хора и по пътищата се точеха коли и върволици народ. Г. Караславов, СИ, 71. И скоро кат кошер / с работни пчелици / загъмжа школото, / пълно с ученици. Елин Пелин, ПБ, 78.