ЗАГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; загъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заставам с гръб към някого или нещо. Слава седна до мъжа си, загърби го и продължаваше да плаче. Кл. Цачев, ГЗ, 13. Стиснах аз гъбата и тебешира, готов да загърбя децата и да запълня черната дъска с разкривените цифри и лесните третоотделенски задачи. О. Василев, ЖБ, 353.
2. Прен. Преставам да се занимавам с някого или нещо и проявявам безразличие. – Не е на добро каквото е тръгнало по село. Къде са младите? Божик е, а ги няма. Не ги тегли сърцето към молитви, господ да ги съди. Загърбили са и ред, и прилика. М. Смилова, ДСВ, 101. Преди седмица почистихме стадиона, така че не загърбваме и спорта в града. Вид., 2011, бр. 81, 5. Предприятия, които загърбват изискванията на европейските стандарти, няма да могат да изнасят своята продукция. загърбвам се, загърбя се страд. и взаим.
ЗАГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; загъ̀рбя се св., непрех. Диал. 1. Обръщам се с гръб към някого или нещо. Всички девойки опипваха колета любопитно. Но тя си седна на леглото, разпечата колета, загърби се към другарките си и чак като се нахрани, се сети да даде курабийка на една, която се въртеше край нея. Ст. Даскалов, СД, 455. Сърцето на Свиленка трепна. Да, да. Ето го целият-целеничък Тренчо. Да му се обажда ли Свиленка, или да се загърби и нека си отмине нататък. Кр. Григоров, И, 106-107. Не знаеха как да постъпят и току се разсърдиха на баща ми, загърбваха се и не го поздравяваха. Й. Вълчев, РЗ, 149.
2. Прегърбвам се, навеждам се напред, така че изпъква гърбът ми. Додю пък се загърби и взе да чука нещо с тесла по кревата. Ил. Волен, БХ, 65. – Благодарим ти, благодарим ти – закима глава старецът, па току бодна кравиците и се загърби напред. О. Василев, ЖБ, 82.