ЗАГЪ̀РБВАНЕ ср. Отгл. същ. от загърбвам и от загърбвам се. – Бракът… един мит между всички останали… – бъбре Хигинс, който подир моето безцеремонно загърбване наново е благоволил да погледне към дансинга. Б. Райнов, ГС 1971 [еа].
