ЗАГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; загърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загърмя̀л, -а, -о, мн. загърмèли, св., непрех. 1. Започвам да гърмя. Въстаниците ги посрещнаха отдалеч още със залпове, но турците загърмяха само щом влязоха в чертата на куршумите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 157. Мойше дига пушката и един гърмеж потресе нощта. Веднага от всички складове загърмяват пушки. Ал. Константинов, Съч., 229-230. Дамяновата каруца наближи селото, отби се по най-широката улица и загърмя по сухата глинеста земя към кръчмата на Бората. К. Петканов, ДЧ, 367. После всички викнаха „ура“ и гостилницата на Колчо загърмя от ръкопляскания. Елин Пелин, Съч. I, 204.
2. Безл. загърмява, загърми. Започва да гърми. Дочу се тропот и заваля градушка. Зафуча и загърмя. Трясък съдра небето и оттам се изля същински порой от ледени зърна. Н. Хайтов, ШГ, 71. загърмява се, загърми се безл.