ЗАДА̀ВЯМ1, -яш, несв.; задàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да давя1. Вълкът задави овцата. задавям се, задавя се страд.
ЗАДА̀ВЯМ СЕ несв.; задàвя се св., непрех. Започвам да се давя.
ЗАДА̀ВЯМ2, -яш, несв.; задàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За малки части храна или капки течност – влизам в дихателната тръба и преча на дишането. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо и бърже-бърже ги оставяше. Те се връщаха на трапезата, но хлябът ставаше твърд и ги задавяше. К. Петканов, МЗК, 11. Влезе в стаичката и надигна шишето с топла бира, когато едно ново яростно друсане на желязната врата го задави. Й. Попов, СЛ, 143. Отровно да беше месото, нямаше тъй бързо да го задави. Н. Каралиева, Н, 118.
2. За дим, кашлица и др. – причинявам затруднено, тежко дишане; задушавам, душа, давя1. Той разпръсва с ръка дима от цигарата ми, който го задавя, и отново обърсва потта си. Б. Райнов, НН, 303. Пушекът от скарата ги задавяше и те кашляха един след друг. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Но кашлицата го задави и той пресегна за шишенцето с капките, които го успокояваха. Ст. Дичев, ЗС I, 373. // За сълзи, плач и под. – затруднявам дишането у някого, като предизвиквам усещане, че засядам в гърлото; задушавам. Прекрачи плахо прага и спускайки се да ме прегърне, тихо промълви: „А бре, жив ли си?“ – и повече не можа да каже, сълзите го задавиха. Сл. Трънски, Н, 135-136. За миг всички замълчаха, бореха се с вълнението си и сълзите, които ги задавяха. Д. Спространов, ОП, 200.
3. Прен. За много силно чувство, преживяване – причинявам мъка, страдание някому, мъча някого, като създавам усещане че нещо засяда в гърлото му; давя1, душа, задушавам. Старата не допускаше, че хрисимата наглед снаха ще се хвърли така върху нея и с такъв заповеднически глас ще я изпъди от леглото на детето. Скрита, остра, отмъстителна жлъч пресече краката ѝ и я задави. Г. Караславов, Тат., 230-231. Страхът му растеше неудържимо, задавяше го, спираше дъха му и той вече едва държеше в омалелите си ръце поводите на коня. П. Вежинов, ВП, 30. Прогизнал се връщаш дома / .. / От мъка очите горят. / Гърдите омраза задавя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 53.
4. Прен. Правя да стане приглушен, сподавен или да заглъхне (глас, вик и под.); заглушавам. Старецът подигна очи: Българи! Тия лица и тия униформи, които се явяваха само в сънищата му, бяха пред него. Някакъв тежък камък притисна гърдите му и задави гласа му. Й. Йовков, Разк. I, 130. Сърцето ѝ силно биеше и нещо страшно вълнуваше гърдите ѝ, задавяше думите ѝ и очите ѝ се наливаха със сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 82-83.
5. Прен. Обикн. за бурен – като покривам нещо, преча на правилното му развитие; заглушавам, задушавам. Бурените толкова се намножиха и израснаха, че задавиха поникналото жито.
6. Прен. Вземам превес над нещо; потушавам, потискам. Общият разговор беше за представлението и той задави всички други обществени и семейни сплетни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. Тоя тайнствен припев за миг задавя сънливите усърдни молитви на отца Игнатия. Елин Пелин, Съч. II, 139. Радостта, че отива на София, задавяше всички други чувства и я правеше горда. Ст. Даскалов, СД, 200. До обед немците мълчаха. Към обед техните оръдия заговориха, но за кратко, защото нашата артилерия ги задави. П. Велков, СДН, 229. задавям се, задавя се страд.
ЗАДА̀ВЯМ СЕ несв.; задàвя се св., непрех. 1. Влиза ми храна, течност в дихателното гърло, поради което дишам затруднено или преставам да дишам. Тогава коравото бобено зърно заседна на гърлото му и петленцето се задави. Падна на гърба си – нито шава, нито става. А. Каралийчев, ТР, 118. Графът глътна набързо мастиката, задави се и тупна с длан врата си. Д. Добревски, БКН, 50. Старата сипа тлъстата и лютива чорба. Христина вкуси и се задави. Тя преглътна и с беззвучен смях погледна майка си. Ем. Станев, ИК I и II, 183.
2. Не мога да поемам въздух, да дишам, задушавам се от дим, кашлица, сълзи и др. Мъжът влязъл вкъщи и се заловил за работа. Най-напред рекъл да накладе огъня. Палил го оттук, мушил го оттам, задавял се от дима и все не могъл да го разпали хубаво. Ран Босилек, Р, 82. Пуши дядо, кашля, задавя се, храчи в пепелта и се прозява. Кр. Григоров, Н, 196. Тя отново се задави в кашлица и отиде в съседната стая. М. Грубешлиева, ПП, 24. Тя се отпусна, грохна върху леглото и се задави в глух, неудържим плач. Г. Караславов, СИ, 203. // Дишам затруднено, тежко поради силно вълнение, чувство. – Не бъркай закона с човешкия дълг! – Ирина се задави от възмущение. – Ти не можеш да я захвърлиш като парцал, след като умря баща ѝ, след като си присвои „Никотиана“ чрез нея! Д. Димов, Т, 193. Стела усети, че се задави от радост и едновременно от скрита болка. Ем. Коралов, ДП, 169.
3. Техн. За машина, мотор – издавам хрипкав, дрезгав звук, показващ възникване на затруднение при запалването или при работата на двигателя, обикн. при подаване на повече гориво, при студен двигател и пр. Оттук почваше стръмният път по древно шосе, което бяха модернизирали. С много завои и горещ наклон, по който моторите се задавяха и виеха дълго и тъжно. Вл. Свинтила, НК, 17. Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците. Изведнъж батозата се задави, запъна се и после пак загърмя празна. Й. Йовков, ВАХ, 147.
4. Диал. Тъпча си устата и ям с бързина. – Погледни го, какъв се е задавил! Н. Геров, РБЯ II, 63.